Пенка Танчева - секретар на читалището в село Войнягово, бе любезна да ни разкаже за пътуването и участието на кукерската група почти веднага след завръщането им.
ЙА: Пепа, любопитна съм да ми разкажеш за пътуването ви във Франция и участието ви в международния фестивал в Лимож, проведен от 5 до 8 март т.г.
СТРАХОТНО ПОСРЕЩАНЕ
в град Лимож. Тръгнахме с Деница Дишкова - представител в София на фирмата Интернешънъл шоу парад (International Show Parade), която организира ангажимента. От Войнягово до Лимож пътувахме с нея.
Отидохме малко повече хора, отколкото бяхме поканени. Бяхме 48 човека, а трябваше да сме до 40. Но нямаше никакви проблеми. Всички бяхме настанени в много хубав хотел, с ТV и баня с тоалетна, по двама и по трима души в стая. Храниха ни 3 дена сутрин, обед и вечер. Много точно! През първия ден изпратиха от общината двама гида. Те говореха на френски с Деница, която беше непрекъснато с нас. Разбирахме се, тъй като те знаеха малко български, ние знаехме малко френски. Допълвахме си малко с ръцете и просто нямаше проблем.
Тези момчета не се откъснаха от нас трите дни и ни гледаха дали в някакъв момент дали няма някой – не само аз, а всеки един участник -, да иска да каже нещо, да иска нещо или да има нужда от помощ.
Те бяха студенти, не знам дали доброволци или наети. Но просто работиха от душа. В същия ден дойде и представителят на общината, който отговаря за този фестивал, и ни настани в стаите.
ПРЕЗ ПЪРВИЯ ДЕН, 5 МАРТ,
като отидохме следобяд, двете момчета ни заведоха в центъра на Лимож, показаха ни кметството и забележителностите. След това ни поканиха на кафе по поръка на кмета. Почерпиха ни и се прибрахме.
Ние, българите, се славим с голямо гостоприемство, но смятам, че това ниво на гостоприемство не сме го достигнали още.
ЙА: О да, те са туристическа страна, една от трите най-посещавани в Европа...
ПРЕЗ ВТОРИЯ ДЕН, 6 МАРТ,
автобусът ни заведе пак в центъра на Лимож. Качиха ни в едно туристическо влакче, (каквито има по морето в България), което обиколи целия град.
Заведоха ни в сградата на гарата, строена в началото на 18 век – нещо невероятно! Показаха ни една катедрала, която е в ремонт, но много красива, с един огромен орган вътре. Просто влизеш и забравяш, че си в тоя свят.
На центъра, на единия център, по-малкия, ни показаха халите, които са строени от инженер Айфел, твореца на Айфеловата кула. За съжаление те работят само два часа с клиенти от съображения да запазят самата сграда, предполагам, да не е толкова натоварена.
Лимож се славел като града, където се произвежда най-хубавият порцелан. Един от момчетата – нашите невероятни гидове -, обясни, че техният президент се храни с порцелан, който е произведен в техния град. Това за тях е особена чест и гордост, предполагам.
Това е по отношение на посрещането от градската управа.
ЙА: А влакчето те ли ви платиха също?
Непрекъснато ме питаха мои самодейци кой плаща всичко това. Защото пишеше отвън на хотела, че единична стая е 50 евро/човек, двойна стая е 40 евро/човек, а тройна стая е 37 евро/човек. Плюс три пъти на ден ядене, разходки... И някой от самодейците непрекъснато ме питаше: „Кой плаща всичко това?“
ЙА: Страхуваха се?
Не, те не са свикнали на всичко това. Те знаят, че си плащат само пътя.
ЙА: Досега не са ли ви посрещали така другаде? Беше ми казала, че сте били изключително доволни от посрещането в Македония?
Там също беше добре, също имаше екскурзоводи. Но просто не го почувствах така, разбираш ли.
ЙА: Французите са дори още по-гостоприемни?
Да.
Двете момчета просто не даваха да погледна нанякъде и да не ме питат „Какво точно искате?“. И по време на шествието също.
ПРЕДСТАВЯНЕТО В ПЕТЪК ВЕЧЕРТА
През първия ден имахме участие само на двата площада: на малкия, където са халите, построени от инженер Айфел, и на големия им площад. Изиграхме си програмата, която бяхме подготвили за площад. То беше явно за да разберат хората, че на следващия ден има празник. Аз поне така го разбрах.
И ми направи впечатление, че в целия град имаше разлепени големи обяви, че на следващия ден следобед ще има карнавал, за да знаят хората, да гледат и т.н.
ЙА: Колко групи-гости имаше освен вашата?
Много. Ние бяхме 27-ми поред за участие в шествието. Други българи нямаше във всеки случай.
ЙА: А освен французи, от кои държави бяха участниците?
От много националности. Имаше и мажоретки... Но ние се откроявахме на този фестивал.
А между другото, на самия фестивал дойде президентът на Интернешънъл шоу парад (International Show Parade), който стана причина да получим покана за участие на това дефиле. И той дойде да види как ще се представим. Ние му подарихме една кукла, за да ни запомни. Аз бях поръчала тази кукла-кукер на една художничка да я направи и се получи много сполучлива. Казах му, че сме от Розовата долина: „Сложете си я, за да помните България.“ Беше много доволен от това. И през цялото време беше с групата, на самото дефиле.
ЙА: А той поканата само на вашата група ли беше организирал или организира цялото събитие?
Само нашата група.
В петък вечерта вечеряхме в един ресторант с още 2 групи. Имаше мажоретки от Словения, доколкото разбрах, и един френски духов състав. Французите наблагят на това - това е единственото нещо, с което могат да предизвикат внимание. Имаше и чехи в техни национални носии, които танцуваха техните специфични фолклорни танци, хванати по двама.
Интересно беше и истински се забавлявахме. Французите с духовата музика влязоха и създадоха голям шум с целия си състав. Те блъскат, свирят, пият, играят, танцуват, техните си танци. Чехите и те играха...
По едно време един от кукерите, Иван, дойде и каза: „Аз отивам с няколко кукера, ще качим хлопките на всички, за да им направим гюрюлтия, да видят какво е гюрюлтия, че то това е нищо.“ Помещението е малко, не могат да влязат всички, но бяха накачили няколко кукери.
ЙА: Къде беше това точно?
В ресторанта, в самия ресторант, извън програмата през първата вечер на пребиваването ни във Франция.
Ние пристигнахме първи, затова бяхме разведени, почерпени и върнати.
ЙА: А другите нямаха ли такава чест?
Не, другите не.
Така истински се забавлявахме. Снимахме се заедно. Французите много умеят да се веселят, да разпускат. Ние сме малко по-свити и в това отношение. Но когато те поведат, и ти започваш, не може да останеш извън това.
Облякоха се нашите кукери, с хлопките, дойдоха в ресторанта и дрънкаха. За чужденците това е интересно. Някой ги гледа и пита: „Мажоретки?“. Нашите отговаряха, че не са, но човекът остана с впечатление, че сме мажоретки. Много му беше интересно.
ШЕСТВИЕТО В СЪБОТА
През цялото време, докато вървеше шествието, някъде около 3 км може би, при което се обикаля централната улица на града, хората излизат.
ЙА: Жителите са около 150 хиляди?
Казаха ни, че са към 200 хиляди. Не валеше, нямаше сняг, дъжд, но беше студено, хладничко.
Мосю Трифоли вървеше непрекъснато с нас. Аз го оставих да води. Той искаше тогава да му дрънкат, тогава да гледа. Видях го, че му харесва и го оставих да води.
Улиците бяха заринати с конфети - отдолу не се виждаше асфалтът. Като минавахме, хвърляха от двете страни.
Стигна се до кулминацията на едно от площадчета, където кукерите си изиграха танца и жените също си изиграха танца. Тръгнахме надолу.
Между другото бяхме единствените, които си развявахме знамената отпред, отзад и по средата. Но моите хора бяха въодушевени.
Свършихме си програмата надолу. В интерес на истината една жена само дойде да каже, че е българка в Лимож. Дойде на единия от площадите една жена, за да ми иска адреса. И аз й дадох една дипляна, цветна извадих. Но ми направи впечатление, че господин Трифоли каза, че не може да давам дипляни. Сигурно понеже той кани и всичко това е благодарение на него. Сигурно той ще ни рекламира или ще ни представя...
ЙА: Международният фестивал в Лимож беше от 5 до 8 март, т.е. събота, неделя, понеделник. Какви изяви имаха през останалите два дни?
Шофьорите ни казаха, че за първи път виждат състав в чужбина с толкова малко изяви. Иначе другите ги спуквали от ходене. А нас – не. Аз не мога да се оплача. Ние и в Пловдив сме вървели.
ЙА: Как беше? В колко часа? Колко време продължи? Колко километра?
ПРЕЗ ВТОРИЯ (ЗА КУКЕРСКАТА ГРУПА) ДЕН, СЪБОТА 6 МАРТ,
нашето участие продължи около 3 часа.
В петък пристигнахме, а в събота и в неделя имахме изяви. В петък вечерта беше това [забавление] в ресторанта, за което споменах, и което беше много хубаво, а също и разходката.
В събота беше влакчето и разглеждането. А също и изявите на двата площада. На всеки площад - по половин час.
Започнахме следобед, след като се наобядвахме, т.е. към 14.00 ч., а с обличането след това – 14.30 ч. Продължихме докъм 17.00 ч.. Отидохме облечени в автобуса, защото се обличаме много бавно. Играхме на по-малкия площад, където е постройката на Айфел. След това пеша отидохме на големия площад и там също играхме. И на двата за около 30-40 м., защото сменяхме играта: самодейци, кукери, камшици, които носеха момчетата. Така сменяхме, докато можехме, за да видят и хората, които прииждат.
Но всъщност не беше натоварващо. Други [кукерски груи са били натоварени] повече. От село Климент ми казаха, че за 10 дни в Ница много са се натоварили. Нашият шофьор е возел и тях. Той каза същото, [а освен това и] че и за първи път кара група с такова посрещане...
ЙА: Харесаха ви и сте доволни?
Абсолютно.
ПРЕЗ ТРЕТИЯ ДЕН, НЕДЕЛЯ 7 МАРТ,
искаха пак да бъдем от 14.00 ч. Отидохоме в 11 ч. и пак ни вкараха да се наядем в един огромен ресторант. Бързаха преди всичкото да ни нахранят – трябва да сме нахранени добре. И храната си взимаш толкова, колкото ти се яде. Минаваш и си вземеш.
ЙА: Както казвахме преди, "шведска маса"?
Да. И закуската беше така. Ние, българите, вместо една кифличка взимахме по 5, примерно...
ЙА: И си ги изяждахте?
И си ги изяждахме кроасаните. Френски – много хубави.
Играхме може би до 18.00 ч., защото преди това изчакахме, докато тръгне шествето. Ние се подреждаме първи, втори и т.н. Момчетата, Деница и мосю Трифели бяха там и ни казваха какво кога да правим. Но то е по-бавно, не е изморително. Поне на мен не ми се стори изморително.
На мен лично много ми хареса и като представяне на състава, и като преживяване.
ДО ПАРИЖ
Деница Дишкова (от International Show Parade) бе като наш екскурзовод, но предполагам, че нейната командировка бе до Лимож и обратно. Тя се върна със самолет, а ние минахме в Париж и се прибрахме. Тя ни чакаше в София, за да ни каже, че мосю Трифели много ни е харесал и октомври месец ни кани пак да отидем на парад.
ЙА: Къде?
Във Франция пак, но точно къде не знам.
Имахме спиране във Верона, Любляна, Париж... Аз лично съм много доволна. Обиколих Европа за 170 лв. Видях [много] неща, бях посрещана...
ЙА: В колко часа тръгнахте от Лимож на 7-ми март, неделя?
На 7-ми вечерта тръгнахме късно. Трябваше по програма да спим там, да закусим и да тръгнем. Но ние не спахме, а тръгнахме, за да може сутринта да бъдем в Париж.
ЙА: Лимож-Париж е към 400 км, но по магистрала?
Да. По магистрала, въобще не усещаш пътя. Спиш си - не усещаш, че пътуваш. Абсолютно никакви сътресения. Магистралите им са невероятни. Пътищата им са невероятни навсякъде, където минаваш. Природата им е безупречно подредена, оградена...
ЙА: В Париж как изкарахте?
Шофьорите знаеха пътя. Спряхме срещу Елисейския дворец.
ЙА: Само с шофьорите ли бяхте? Те знаят ли френски?
Тъй като Деница каза, че ще се върне със самолет и ще ни чака в София, ние си водихме една жена оттук, дъщеря на една наша самодейка. Облякохме я [с носия]... Тя е работила в българското посолство във Франция. Тя беше с майка си - дойде с нас, плати си пътните.
След като слязохме, тя ни показа къде да гледаме за Айфеловата кула, моста Александър, Елисейския дворец, Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Лувъра и т.н. И всеки си тръгна и си гледа. Всичко това е наоколо - много лесно.
Аз не видях в Париж задръстване, полиция, няма жълти павета – минаваш си покрай дворец, президенство, правителство... нищо... Може да се качиш на стълбите до входа - няма гвардейци, няма нищо. Всичко е толкова земно, толкова човешко, че повече от това не може.
Макар че трябва да ти кажа, че като минавах по Шанз-Елизе и разглеждах... аз съм мислела, че това е нещо свръх. А една централна софийска улица не й отстъпва. София е абсолютно европейски град.
Пловдивската улица, търговската, и тя не отстъпва по нищо на Шанз-Елизе. Просто е по-широка, с булеварди, магазини много.
Ние, нали сме си българи, влязохме в магазините, примерно в магазина за парфюми. Можеш да се парфюмираш там с каквото си искаш. Те са подредени там... Излизаш като една феерия от аромати. Защото ние сме се пръскали всичките. Можеш да се гримираш, ако искаш – даже и гримьори има -, можеш и да се червисаш. Но аз бях малко въздържана... и използвах само парфюмите. Иначе гримила, червила въобще не ползвах.
А иначе там имаше всякакви народности, има страшно много негри. И другото което ми направи впечатление е, че имат много деца. В България вече не е така. Всяка французойка води по няколко дечица. Такова нещо у нас вече не можеш да видиш.
ЙА: Колко време бяхте в Париж?
Цял ден. Пристигнахме сутринта рано и всичко беше разгледано.
ЙА: А храна?
Като тръгвахме, бяха ни подготвили [пакети храна] в кашони и ни ги раздадоха.
ЙА: Браво! Това се казва гостоприемство.
Вечерта тръгнахме късно, защото народът беше вече каталясал от ходене, понадуха ни се и краката – все прави, в автобуса седнали... За сметка на това много положително заредени и много хубаво беше.
Скайп, 18 март 2010
Снимки: http://lu-club-kukeri-voiniagovo.dir.bg/_wm/gallery/?df=17
СТРАХОТНО ПОСРЕЩАНЕ
в град Лимож. Тръгнахме с Деница Дишкова - представител в София на фирмата Интернешънъл шоу парад (International Show Parade), която организира ангажимента. От Войнягово до Лимож пътувахме с нея.
Отидохме малко повече хора, отколкото бяхме поканени. Бяхме 48 човека, а трябваше да сме до 40. Но нямаше никакви проблеми. Всички бяхме настанени в много хубав хотел, с ТV и баня с тоалетна, по двама и по трима души в стая. Храниха ни 3 дена сутрин, обед и вечер. Много точно! През първия ден изпратиха от общината двама гида. Те говореха на френски с Деница, която беше непрекъснато с нас. Разбирахме се, тъй като те знаеха малко български, ние знаехме малко френски. Допълвахме си малко с ръцете и просто нямаше проблем.
Тези момчета не се откъснаха от нас трите дни и ни гледаха дали в някакъв момент дали няма някой – не само аз, а всеки един участник -, да иска да каже нещо, да иска нещо или да има нужда от помощ.
Те бяха студенти, не знам дали доброволци или наети. Но просто работиха от душа. В същия ден дойде и представителят на общината, който отговаря за този фестивал, и ни настани в стаите.
ПРЕЗ ПЪРВИЯ ДЕН, 5 МАРТ,
като отидохме следобяд, двете момчета ни заведоха в центъра на Лимож, показаха ни кметството и забележителностите. След това ни поканиха на кафе по поръка на кмета. Почерпиха ни и се прибрахме.
Ние, българите, се славим с голямо гостоприемство, но смятам, че това ниво на гостоприемство не сме го достигнали още.
ЙА: О да, те са туристическа страна, една от трите най-посещавани в Европа...
ПРЕЗ ВТОРИЯ ДЕН, 6 МАРТ,
автобусът ни заведе пак в центъра на Лимож. Качиха ни в едно туристическо влакче, (каквито има по морето в България), което обиколи целия град.
Заведоха ни в сградата на гарата, строена в началото на 18 век – нещо невероятно! Показаха ни една катедрала, която е в ремонт, но много красива, с един огромен орган вътре. Просто влизеш и забравяш, че си в тоя свят.
На центъра, на единия център, по-малкия, ни показаха халите, които са строени от инженер Айфел, твореца на Айфеловата кула. За съжаление те работят само два часа с клиенти от съображения да запазят самата сграда, предполагам, да не е толкова натоварена.
Лимож се славел като града, където се произвежда най-хубавият порцелан. Един от момчетата – нашите невероятни гидове -, обясни, че техният президент се храни с порцелан, който е произведен в техния град. Това за тях е особена чест и гордост, предполагам.
Това е по отношение на посрещането от градската управа.
ЙА: А влакчето те ли ви платиха също?
Непрекъснато ме питаха мои самодейци кой плаща всичко това. Защото пишеше отвън на хотела, че единична стая е 50 евро/човек, двойна стая е 40 евро/човек, а тройна стая е 37 евро/човек. Плюс три пъти на ден ядене, разходки... И някой от самодейците непрекъснато ме питаше: „Кой плаща всичко това?“
ЙА: Страхуваха се?
Не, те не са свикнали на всичко това. Те знаят, че си плащат само пътя.
ЙА: Досега не са ли ви посрещали така другаде? Беше ми казала, че сте били изключително доволни от посрещането в Македония?
Там също беше добре, също имаше екскурзоводи. Но просто не го почувствах така, разбираш ли.
ЙА: Французите са дори още по-гостоприемни?
Да.
Двете момчета просто не даваха да погледна нанякъде и да не ме питат „Какво точно искате?“. И по време на шествието също.
ПРЕДСТАВЯНЕТО В ПЕТЪК ВЕЧЕРТА
През първия ден имахме участие само на двата площада: на малкия, където са халите, построени от инженер Айфел, и на големия им площад. Изиграхме си програмата, която бяхме подготвили за площад. То беше явно за да разберат хората, че на следващия ден има празник. Аз поне така го разбрах.
И ми направи впечатление, че в целия град имаше разлепени големи обяви, че на следващия ден следобед ще има карнавал, за да знаят хората, да гледат и т.н.
ЙА: Колко групи-гости имаше освен вашата?
Много. Ние бяхме 27-ми поред за участие в шествието. Други българи нямаше във всеки случай.
ЙА: А освен французи, от кои държави бяха участниците?
От много националности. Имаше и мажоретки... Но ние се откроявахме на този фестивал.
А между другото, на самия фестивал дойде президентът на Интернешънъл шоу парад (International Show Parade), който стана причина да получим покана за участие на това дефиле. И той дойде да види как ще се представим. Ние му подарихме една кукла, за да ни запомни. Аз бях поръчала тази кукла-кукер на една художничка да я направи и се получи много сполучлива. Казах му, че сме от Розовата долина: „Сложете си я, за да помните България.“ Беше много доволен от това. И през цялото време беше с групата, на самото дефиле.
ЙА: А той поканата само на вашата група ли беше организирал или организира цялото събитие?
Само нашата група.
В петък вечерта вечеряхме в един ресторант с още 2 групи. Имаше мажоретки от Словения, доколкото разбрах, и един френски духов състав. Французите наблагят на това - това е единственото нещо, с което могат да предизвикат внимание. Имаше и чехи в техни национални носии, които танцуваха техните специфични фолклорни танци, хванати по двама.
Интересно беше и истински се забавлявахме. Французите с духовата музика влязоха и създадоха голям шум с целия си състав. Те блъскат, свирят, пият, играят, танцуват, техните си танци. Чехите и те играха...
По едно време един от кукерите, Иван, дойде и каза: „Аз отивам с няколко кукера, ще качим хлопките на всички, за да им направим гюрюлтия, да видят какво е гюрюлтия, че то това е нищо.“ Помещението е малко, не могат да влязат всички, но бяха накачили няколко кукери.
ЙА: Къде беше това точно?
В ресторанта, в самия ресторант, извън програмата през първата вечер на пребиваването ни във Франция.
Ние пристигнахме първи, затова бяхме разведени, почерпени и върнати.
ЙА: А другите нямаха ли такава чест?
Не, другите не.
Така истински се забавлявахме. Снимахме се заедно. Французите много умеят да се веселят, да разпускат. Ние сме малко по-свити и в това отношение. Но когато те поведат, и ти започваш, не може да останеш извън това.
Облякоха се нашите кукери, с хлопките, дойдоха в ресторанта и дрънкаха. За чужденците това е интересно. Някой ги гледа и пита: „Мажоретки?“. Нашите отговаряха, че не са, но човекът остана с впечатление, че сме мажоретки. Много му беше интересно.
ШЕСТВИЕТО В СЪБОТА
През цялото време, докато вървеше шествието, някъде около 3 км може би, при което се обикаля централната улица на града, хората излизат.
ЙА: Жителите са около 150 хиляди?
Казаха ни, че са към 200 хиляди. Не валеше, нямаше сняг, дъжд, но беше студено, хладничко.
Мосю Трифоли вървеше непрекъснато с нас. Аз го оставих да води. Той искаше тогава да му дрънкат, тогава да гледа. Видях го, че му харесва и го оставих да води.
Улиците бяха заринати с конфети - отдолу не се виждаше асфалтът. Като минавахме, хвърляха от двете страни.
Стигна се до кулминацията на едно от площадчета, където кукерите си изиграха танца и жените също си изиграха танца. Тръгнахме надолу.
Между другото бяхме единствените, които си развявахме знамената отпред, отзад и по средата. Но моите хора бяха въодушевени.
Свършихме си програмата надолу. В интерес на истината една жена само дойде да каже, че е българка в Лимож. Дойде на единия от площадите една жена, за да ми иска адреса. И аз й дадох една дипляна, цветна извадих. Но ми направи впечатление, че господин Трифоли каза, че не може да давам дипляни. Сигурно понеже той кани и всичко това е благодарение на него. Сигурно той ще ни рекламира или ще ни представя...
ЙА: Международният фестивал в Лимож беше от 5 до 8 март, т.е. събота, неделя, понеделник. Какви изяви имаха през останалите два дни?
Шофьорите ни казаха, че за първи път виждат състав в чужбина с толкова малко изяви. Иначе другите ги спуквали от ходене. А нас – не. Аз не мога да се оплача. Ние и в Пловдив сме вървели.
ЙА: Как беше? В колко часа? Колко време продължи? Колко километра?
ПРЕЗ ВТОРИЯ (ЗА КУКЕРСКАТА ГРУПА) ДЕН, СЪБОТА 6 МАРТ,
нашето участие продължи около 3 часа.
В петък пристигнахме, а в събота и в неделя имахме изяви. В петък вечерта беше това [забавление] в ресторанта, за което споменах, и което беше много хубаво, а също и разходката.
В събота беше влакчето и разглеждането. А също и изявите на двата площада. На всеки площад - по половин час.
Започнахме следобед, след като се наобядвахме, т.е. към 14.00 ч., а с обличането след това – 14.30 ч. Продължихме докъм 17.00 ч.. Отидохме облечени в автобуса, защото се обличаме много бавно. Играхме на по-малкия площад, където е постройката на Айфел. След това пеша отидохме на големия площад и там също играхме. И на двата за около 30-40 м., защото сменяхме играта: самодейци, кукери, камшици, които носеха момчетата. Така сменяхме, докато можехме, за да видят и хората, които прииждат.
Но всъщност не беше натоварващо. Други [кукерски груи са били натоварени] повече. От село Климент ми казаха, че за 10 дни в Ница много са се натоварили. Нашият шофьор е возел и тях. Той каза същото, [а освен това и] че и за първи път кара група с такова посрещане...
ЙА: Харесаха ви и сте доволни?
Абсолютно.
ПРЕЗ ТРЕТИЯ ДЕН, НЕДЕЛЯ 7 МАРТ,
искаха пак да бъдем от 14.00 ч. Отидохоме в 11 ч. и пак ни вкараха да се наядем в един огромен ресторант. Бързаха преди всичкото да ни нахранят – трябва да сме нахранени добре. И храната си взимаш толкова, колкото ти се яде. Минаваш и си вземеш.
ЙА: Както казвахме преди, "шведска маса"?
Да. И закуската беше така. Ние, българите, вместо една кифличка взимахме по 5, примерно...
ЙА: И си ги изяждахте?
И си ги изяждахме кроасаните. Френски – много хубави.
Играхме може би до 18.00 ч., защото преди това изчакахме, докато тръгне шествето. Ние се подреждаме първи, втори и т.н. Момчетата, Деница и мосю Трифели бяха там и ни казваха какво кога да правим. Но то е по-бавно, не е изморително. Поне на мен не ми се стори изморително.
На мен лично много ми хареса и като представяне на състава, и като преживяване.
ДО ПАРИЖ
Деница Дишкова (от International Show Parade) бе като наш екскурзовод, но предполагам, че нейната командировка бе до Лимож и обратно. Тя се върна със самолет, а ние минахме в Париж и се прибрахме. Тя ни чакаше в София, за да ни каже, че мосю Трифели много ни е харесал и октомври месец ни кани пак да отидем на парад.
ЙА: Къде?
Във Франция пак, но точно къде не знам.
Имахме спиране във Верона, Любляна, Париж... Аз лично съм много доволна. Обиколих Европа за 170 лв. Видях [много] неща, бях посрещана...
ЙА: В колко часа тръгнахте от Лимож на 7-ми март, неделя?
На 7-ми вечерта тръгнахме късно. Трябваше по програма да спим там, да закусим и да тръгнем. Но ние не спахме, а тръгнахме, за да може сутринта да бъдем в Париж.
ЙА: Лимож-Париж е към 400 км, но по магистрала?
Да. По магистрала, въобще не усещаш пътя. Спиш си - не усещаш, че пътуваш. Абсолютно никакви сътресения. Магистралите им са невероятни. Пътищата им са невероятни навсякъде, където минаваш. Природата им е безупречно подредена, оградена...
ЙА: В Париж как изкарахте?
Шофьорите знаеха пътя. Спряхме срещу Елисейския дворец.
ЙА: Само с шофьорите ли бяхте? Те знаят ли френски?
Тъй като Деница каза, че ще се върне със самолет и ще ни чака в София, ние си водихме една жена оттук, дъщеря на една наша самодейка. Облякохме я [с носия]... Тя е работила в българското посолство във Франция. Тя беше с майка си - дойде с нас, плати си пътните.
След като слязохме, тя ни показа къде да гледаме за Айфеловата кула, моста Александър, Елисейския дворец, Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Лувъра и т.н. И всеки си тръгна и си гледа. Всичко това е наоколо - много лесно.
Аз не видях в Париж задръстване, полиция, няма жълти павета – минаваш си покрай дворец, президенство, правителство... нищо... Може да се качиш на стълбите до входа - няма гвардейци, няма нищо. Всичко е толкова земно, толкова човешко, че повече от това не може.
Макар че трябва да ти кажа, че като минавах по Шанз-Елизе и разглеждах... аз съм мислела, че това е нещо свръх. А една централна софийска улица не й отстъпва. София е абсолютно европейски град.
Пловдивската улица, търговската, и тя не отстъпва по нищо на Шанз-Елизе. Просто е по-широка, с булеварди, магазини много.
Ние, нали сме си българи, влязохме в магазините, примерно в магазина за парфюми. Можеш да се парфюмираш там с каквото си искаш. Те са подредени там... Излизаш като една феерия от аромати. Защото ние сме се пръскали всичките. Можеш да се гримираш, ако искаш – даже и гримьори има -, можеш и да се червисаш. Но аз бях малко въздържана... и използвах само парфюмите. Иначе гримила, червила въобще не ползвах.
А иначе там имаше всякакви народности, има страшно много негри. И другото което ми направи впечатление е, че имат много деца. В България вече не е така. Всяка французойка води по няколко дечица. Такова нещо у нас вече не можеш да видиш.
ЙА: Колко време бяхте в Париж?
Цял ден. Пристигнахме сутринта рано и всичко беше разгледано.
ЙА: А храна?
Като тръгвахме, бяха ни подготвили [пакети храна] в кашони и ни ги раздадоха.
ЙА: Браво! Това се казва гостоприемство.
Вечерта тръгнахме късно, защото народът беше вече каталясал от ходене, понадуха ни се и краката – все прави, в автобуса седнали... За сметка на това много положително заредени и много хубаво беше.
Скайп, 18 март 2010
Снимки: http://lu-club-kukeri-voiniagovo.dir.bg/_wm/gallery/?df=17