ОБИЧАЯ В БЪЛГАРИЯ
Кукерските средища на България
Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от VІ век. Разпространен е най-вече в Югоизточна и Югозападна България, както и на някои места в Северна България. Кукери днес е общоразпространено наименование, но иначе в различните региони и селища са ги наричали по различни начини.
В западната част на страната обичаят се отбелязва в дните между Коледа и Богоявление. Изключение е село Елешница, Разложко, където Старчовият ден е на Великден. |
На изток той се провежда в края на зимата и началото на пролетта, в седмицата между Месни и Сирни заговезни, осмата-седмата седмица преди Великден.
Има разлика в костюмите на кукерите от различните етнографски области на България. Те са анималистични (наподобяващи животни) на запад и по-антропоморфни (приличащи на хора) - на изток. Понякога са неопределени, трудно е да се определи какво точно наподобяват.
Кукерските маскарадни игри набират популярност и обичаят се възстановява в много селища, където е замрял. През изминалите десетилетия нови кукерски групи са създадени дори там, където никога не е имало такава традиция, например в град Калофер.
Има разлика в костюмите на кукерите от различните етнографски области на България. Те са анималистични (наподобяващи животни) на запад и по-антропоморфни (приличащи на хора) - на изток. Понякога са неопределени, трудно е да се определи какво точно наподобяват.
Кукерските маскарадни игри набират популярност и обичаят се възстановява в много селища, където е замрял. През изминалите десетилетия нови кукерски групи са създадени дори там, където никога не е имало такава традиция, например в град Калофер.
От ритуала до карнавалаОбичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта.В наши дни ритуалното и магическото е отпаднало и кукерските маскарадни игри имат по-скоро карнавален характер
В страната на много места се правят кукерски фестивали и празници, сред които най-големият и най-известен е "Сурва" в Перник. Кукерските групи пътуват за участия през цялата година, включително и в чужбина. Често се комбинират с други самодейни състави, които представят традиционни песни, танци и обичаи. |
|
Мъжко-женскоХарактерна за кукерския маскарад е
Като кукери в миналото можели да се обличат само млади ергени или наскоро женени мъже. Участието в този и поредица от други обичаи е било част от |
Маскарадните игри са имали и сексуално-образователна роля. В дните на маскарада на момците били позволени по-солени шеги и лудории.
Маскирани, но не кукериОсвен популярните днес кукери със звънци и еднотипни облекла има и друг тип маскирани, които в Карловско се наричат красноречиво "смешни маскирани" или "плашилки". Те се обличат с различни костюми според индивидуалните хрумвания, подготвят се по махали или по-малки групи и представят различни сцени.
По-разпространени и относително постоянни във времето сцени са например булка и младоженец, баба с внуче, баба и дядо, орачи с волове, сеячи и жътварки (от ежедневната стопанска дейност на хората), циганка и циганин, дяволи, цар, генерал, поп и пр. |
Смята се, че в Източна България заораването и засяването е неотменима сцена от играта на самите кукери.
Персонажите на втория тип маскирани се актуализират непрекъснато.
Персонажите на втория тип маскирани се актуализират непрекъснато.
Какво правят кукеритеКукерите в днешно време обикалят по селищата като група, напомняща военна, с водач начело. Кукерите мълчат и дрънкат, докато водачът може да нарича и благославя.
На много места и днес са запазили старинните стъпки, но са включилифигури като плетеници, осморки и други, които придават повече сценичност и атрактивност. |
В някои населени места кукерите и днес влизат по къщите - там, където знаят, че ги чакат и ще ги посрещнат добре. Те играят и наричат, а стопаните ги черпят.
Празникът по традиция завършва на площада с общо хоро.
Празникът по традиция завършва на площада с общо хоро.
Отпаднали табутаОтпаднали са и табутата за несваляне на |
Организиране
Кукерските групи обикновено са организирани формално като самодейни колективи към читалищата. В повечето случаи обаче водачът на кукерската група, когото кукерите сами си избират, има лидерска роля - освен че отговаря за това какви стъпки и движения ще правят и помага за набавянето на костюми и атрибути, той участва и в организиране на пътуванията на групата. Всеки сам си набавя костюма и си го притежава.
Читалищата участват при организиране на пътуванията в една или друга степен.
Читалищата участват при организиране на пътуванията в една или друга степен.
Библиография
- Краев, Г. Маска и було. Българските маскарадни игри. София, 2003
- Стаменова, Ж. Кукери и сурвакари. ДИ „Септември“, София, 1992
- Пунтев, П., М. Черкезова, Ж. Стаменова, В. Ковачева, Българско народно творчество. Сб., ДИ „Септември“, С., 1979
|
|
|