EN

  

ОБИЧАЯ В БЪЛГАРИЯ

Обичая | В България  > Календар | В област Пловдив | В Розовата долина
  

Кукерските средища на България

Кукери от Западна България

Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници  от VІ век. Разпространен е най-вече в Югоизточна и Югозападна България, както и на някои места в Северна България. Кукери днес е общоразпространено наименование, но иначе в различните региони и селища са ги наричали по различни начини.

В западната част на страната обичаят се отбелязва в дните между Коледа и Богоявление.  Изключение е село Елешница, Разложко, където Старчовият ден е на Великден. 

На изток той се провежда в края на зимата и началото на пролетта, в седмицата между Месни и Сирни заговезни, осмата-седмата седмица преди Великден.

Има разлика в костюмите на кукерите от различните етнографски области на България. Те са анималистични (наподобяващи животни) на запад и по-антропоморфни (приличащи на хора) - на изток. Понякога са неопределени, трудно е да се определи какво точно наподобяват.

Кукерските маскарадни игри набират популярност и обичаят се възстановява в много селища, където е замрял. През изминалите десетилетия нови кукерски групи са създадени дори там, където никога не е имало такава традиция, например в град Калофер.
  

От ритуала до карнавала

Обичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта.В наши дни ритуалното и магическото е отпаднало и кукерските маскарадни игри имат по-скоро карнавален характер.  При това маските са се уголемили и са станали по-пищни и атрактивни за публиката. 

В страната на много места се правят кукерски фестивали и празници, сред които най-големият и най-известен е "Сурва" в Перник. Кукерските групи пътуват за участия през цялата година, включително и в чужбина. Често се комбинират с други самодейни състави, които представят традиционни песни, танци и обичаи.  
  

Кукери от Пернишко

  

Мъжко-женско

Характерна за кукерския маскарад е травестията - мъжете се обличат като жени, а специално кукерите носят елементи от женската носия като сукмани, огърлици с пари, гривни и т.н. Заедно с това обаче носят и атрибути на мъжественост като саби, тояги, камшици и пр. В днешно време се случва и обратното, т.е. жени да се маскират като мъже.
 
Като кукери в миналото можели да се обличат само млади ергени или наскоро женени мъже. Участието в този и поредица от други обичаи е  било част от инициацията на младите момци, при което те един вид поглеждали на света от женска гледна точка. След това те били считани за социално зрели и получавали право да ходят на седенки и да се женят.  
  

Маскарадните игри са имали и сексуално-образователна роля. В дните на маскарада на момците били позволени по-солени шеги и лудории.  
  

Маскирани, но не кукери

Освен популярните днес кукери със звънци и еднотипни облекла има и друг тип маскирани, които в Карловско се наричат красноречиво "смешни маскирани" или "плашилки". Те се обличат с различни костюми според индивидуалните хрумвания, подготвят се по махали или по-малки групи и представят различни сцени. 

По-разпространени и относително постоянни във времето сцени са например булка и младоженец, баба с внуче, баба и дядо, орачи с волове, сеячи и жътварки (от ежедневната стопанска дейност на хората), циганка и циганин, дяволи, цар, генерал, поп и пр. 
  

Смята се, че в Източна България заораването и засяването е неотменима сцена от играта на самите кукери. 
  
Персонажите на втория тип маскирани се актуализират непрекъснато. 
  

Какво правят кукерите

Кукерите в днешно време обикалят по селищата като група, напомняща военна, с водач начело. Кукерите мълчат и дрънкат, докато водачът може да нарича и благославя. 

На много места и днес са запазили старинните стъпки, но са включилифигури като плетеници, осморки и други, които придават повече сценичност и атрактивност. 
  

В някои населени места кукерите и днес влизат по къщите - там, където знаят, че ги чакат и ще ги посрещнат добре. Те играят и наричат, а стопаните ги черпят.  

Празникът по традиция завършва на площада с общо хоро.
   

Кукери от Карловско

Отпаднали табута

За разлика от миналото, днес и жени могат да се обличат като кукери. 

Веченяма възрастови  ограничения, стига само кукерът да може да носи костюма с маската и да дрънка в ритъм с тежките звънци. 
  
Отпаднали са и табутата за несваляне на маските през целия ден, за да не познаят хората кой стои зад тях, както и това кукерите, с изключение на водача, да мълчат.
  

Организиране

Кукерските групи обикновено са организирани формално като самодейни колективи към читалищата. В повечето случаи обаче водачът на кукерската група, когото кукерите сами си избират, има лидерска роля - освен че отговаря  за това какви стъпки и движения ще правят и помага за набавянето на костюми и атрибути, той участва и в организиране на пътуванията на групата. Всеки сам си набавя костюма и си го притежава. 

Читалищата участват при организиране на пътуванията в една или друга степен.
  

Библиография

• Краев, Г. Маска и було. Българските маскарадни игри. София, 2003
  
• Стаменова, Ж. Кукери и сурвакари. ДИ „Септември“, София, 1992
  
• Пунтев, П., М. Черкезова, Ж. Стаменова, В. Ковачева, Българско народно творчество. Сб., ДИ „Септември“, С., 1979  

 

---