СТАРЦИ ОТ СЕЛО ВАСИЛ ЛЕВСКИ - ИСТОРИЯ НА ОБИЧАЯ
ВАСИЛ ЛЕВСКИ | Вести | Костюм и танц > История > Участници > Протичане >> Любопитни случки > Фотогалерия >> Видео | Сувенири | Туризъм > Настаняване > За село Васил Левски | Контакт
„Кукерите са от турско време. Те са били като да сплашват злините, да сплашват турците... Турците са ги гонили, не са им давали възможност. Но оттогава, от турско време са започнали... Това съм го чувал от моя дядо и моя баща.“ (Васил Василеолов)
По времето, когато са били забранени от турците, старците са отишли да играят в гората над селото. Били са може би не по-малко от десетина. |
Към 1940 година се събирали поне 15 стареца, малки и големи. Организирали ги по-възрастните старци, които играели по-често. Те били „по-едри и по-стабилни хора, които не се пропиват.“
По време на партизанското движение и на жандармерийските блокади им забранявали да се маскират - карали са ги да си свалят маските. След това Васил Василеолов не помни обичаят да е бил забраняван.
До 1944 г. не сваляли качулката. Някои старци изкарвали целия ден с качулката на главата. „Имаше много здрави, мъжки хора. За да играе старец не е лесна работа.“ И сега си крият лицата, но следобед по-късно си свалят качулката.
Допреди 50-60 години като плашилки се маскирали само мъже. След това се включили и момичета. Хората се самоорганизирали за сцените. Някои от сцените, които са правили са:
Около 15-20 дни преди седмицата на Старчовден, кукерите започвали да дрънкат с хлопките по улиците из цялото село. По този начин тренирали, за да могат да издържат на самия ден.
На Старчовден старците вървели по трима-четирима, като понякога се пръскали из целия мегдан.
По време на партизанското движение и на жандармерийските блокади им забранявали да се маскират - карали са ги да си свалят маските. След това Васил Василеолов не помни обичаят да е бил забраняван.
До 1944 г. не сваляли качулката. Някои старци изкарвали целия ден с качулката на главата. „Имаше много здрави, мъжки хора. За да играе старец не е лесна работа.“ И сега си крият лицата, но следобед по-късно си свалят качулката.
Допреди 50-60 години като плашилки се маскирали само мъже. След това се включили и момичета. Хората се самоорганизирали за сцените. Някои от сцените, които са правили са:
- мечка с мечкарин - един мъж, маскиран като мечка, върви с две тояги в ръцете, с които се подпира, а другият свири с една гъдулка и пее;
- лазарки – няколко момичета и жени. С тях имало и жени, „за да не им налитат момчетата“.
Около 15-20 дни преди седмицата на Старчовден, кукерите започвали да дрънкат с хлопките по улиците из цялото село. По този начин тренирали, за да могат да издържат на самия ден.
На Старчовден старците вървели по трима-четирима, като понякога се пръскали из целия мегдан.
|
Черпели ги с вино и мезе. Старците хващали някого, като му мятали пош (кърпа за раменете). Тогава той трябвало да мушне и върже в нея пара за здраве, а кукерът през това време му играел. После го отвеждали в кръчмата, която се намирала някога на площада на селото, за да ги почерпи.
На Старчовден е имало и удряния, и бой от страна на плашилките.“Имаха табиетя да поудруват. Ще те тупне по гърба с ръка, а даже и някой път с тояга. Пийнали, разбираш ли. Както вървят из публиката и удрят... Тупат мъже, жени, моми. Както вървят... И старците [били удряни], като вървят насам-натам - и тях... Като е маскиран, не може да разбереш кой те удря... Като ти цапардосат някоя тояга, задникът ти посинее, с извинение. Те млади, буйни, яки хора. Някои плашилки се борят пък. Различни хора има, пийнали... Някои от външните хора, които ги наблюдават, се сборят с плашилките.“ (Васил Василеолов) На самия празник се е случвало старец да се задява с мома. Ако си харесва мома, ходи да играе пред нея. Тя го закичвала с варакосана китка. Този обичай доста отдавна е изчезнал в селото, но в по-ново време е включван като сценка при гостуване на кукерския състав. Освен това можело мома да закичи качулката на стареца с листо от крем, което е било на главата й. Навремето си целували ръка за прошка още на мегдана, като завърши празникът. Всеки на своите роднини, които са там - леля, калеко... „Сега тия работи се изгубиха.“ (Васил Василеолов) |
|