СТАРЦИ ОТ СЕЛО КЛИМЕНТ - ЛЮБОПИТНИ СЛУЧКИ
КЛИМЕНТ | Вести | Костюм и танц > История > Участници > Протичане >> Любопитни случки > Фотогалерия >> Видео | Сувенири | Туризъм > Настаняване | За Климент | Контакт
Старата снимка от 1910 г.
Голяма част от историята за това как са празнували Старчовден в миналото е останала до днес благодарение на снимка с надпис от 1910 г. Снимката е принадлежала на дядо Стайко – стар кукер, роден някъде между 1905-1910 г., чийто дядо е фотографиран на нея и му е разказвал за нея.
На снимката има старци с булка и немаскирани хора, наредени може би на мегдан. Според професионален фотограф снимката е "нагласена", т.е. правена с фотографско виждане - булката в средата, около нея всички присъстващи. Снимката е намерена случайно от Мано Манов (кмета) като малък, като е разглеждал снимките на този човек. Намерили са и други снимки, които после хората са дарили и те са включени в музейната сбирка на читалището. На тях са запечатани старият мегдан, строежът на училището, строежът на църквата, убитата мечка... Самодейци с много роли
Много самодейци от село Климент участват и като кукери, и като танцьори. Интересен случай са имали в Асеновград през 2009 г., където са са участвали с представяне на сватба: първо са се представили като кукери в началото, защото организаторите искали чрез тях да привлекат вниманието, а после се преоблекли и танцували като участници в сватба.
|
|
Хората сами се отсяват
Кукерите се черпят обикновено след участия – преди това не пият. По принцип нямат проблеми с алкохола. „Нямаме такива хора. Като че ли сме едно избрано общество... Отиваме и знаем, че няма да имаме проблеми... Ние не избираме хората, те ни избират и се отсяват.“
След участие винаги се събира цялата група. Дисциплинирани са и например ако ходят на море, всички отиват в уречения час.
След участие винаги се събира цялата група. Дисциплинирани са и например ако ходят на море, всички отиват в уречения час.
Многообразието на костюмите в трите съседни села
В Климент, Войнягово и Дъбене, отдалечени само между 5-10 км едно от друго, обичат да изтъкват многообразието на традиционните костюми в трите им села за разлика от селата на изток от Карлово.
„Ако изправим нашите кукери един с един няма да имат нищо еднакво. Дори и в ежедневния селски костюм на жената нямаме общо. Дори и в потурите на мъжете. Войняговските са много по-тъмни и кройката им е друга, те са по-дънести. Нашите са по-прибрани. Нашите са също с големи бродерии от гайтан по джобовете и по капаците. При нас всичко е много цветно - бяло, червено, зелено, синьо...“
„Ако изправим нашите кукери един с един няма да имат нищо еднакво. Дори и в ежедневния селски костюм на жената нямаме общо. Дори и в потурите на мъжете. Войняговските са много по-тъмни и кройката им е друга, те са по-дънести. Нашите са по-прибрани. Нашите са също с големи бродерии от гайтан по джобовете и по капаците. При нас всичко е много цветно - бяло, червено, зелено, синьо...“
Задевка с пасти
Един кукер преди около 30-40 години задявал 15-годишно момиче, което си харесвал, докато тя носела кутия с някогашни пасти с пиленца. И щом кукерът я хванал, тя му изсипала всичките пасти в краката, както са с кутията. Тя го познала кой е, но изглежда тогава не го харесвала. Сега двамата са семейство и случаят още се помни и разказва със смях.
Ревност заради последователите от село Столетово
В Климент чувстват ревност заради село Столетово, които при въвеждането на кукерите в селото преди няколко години са копирали маските на Климент. „Добре, че нямат майстор. Имат ли майстори, сигурно ще ни изкопират от - до. Въпреки че няма откъде да намерят розовия елек, който носим ние и прави силно впечатление в нашия костюм.“
Кукери в България, а в чужбина - просто маски
В чужбина се търси сценичното, там кукерите са интересни за публиката като маски, като фигури. „Докато в България сме кукери, в чужбина хората не знаят смисъла на това, което правим“.