СТАРЦИ ОТ СЕЛО КЛИМЕНТ - ИСТОРИЯ НА ОБИЧАЯ
КЛИМЕНТ | Вести | Костюм и танц > История > Участници > Протичане >> Любопитни случки > Фотогалерия >> Видео | Сувенири | Туризъм > Настаняване | За Климент | Контакт
Според секретаря на читалището възможно е началото на тези кукерски (старчовски) игри да е в турско време, за да се скрият от турците или да ги плашат. Това съвпада с предположенията и спомените и на други хора, свързани с кукерските игри в региона.
Някога, щом се роди мъжко дете в семейството, дядото започвал да му стяга всичко за Старчовден. Купувал хлопки, изработвал маска, изплитали прашки... |
Кукерската маска била малко по-различна в миналото. Както се вижда на старата снимка от 1910 година, куполът на кукерите бил по-малък. Върху телената основа слагали разтегателна хартия, плат, дунапрен или дори фини дамски чорапогащи. Но пак е имало цветя.
Преди десетилетия са купували телената мрежа за маската от съседното село Дъбене, където бил единственият майстор. Днешният климентски майстор ги прави по модела на някогашните: изчуква ги, обточва ги и „стават дори по-сполучливи от старите дъбенски - по-здрави и по-издръжливи“. Някогашните кукерски маски може би са нямали мустаци.
В по-стари времена е имало черна кърпа, зашита под маската, която не позволявала да се види лицето на стареца и да го разпознаят, макар че той самият можел да вижда през нея. Сега тази кърпа не се слага и от по-близко разстояние чертите на лицето се виждат.
На същата стара снимка от 1910 година се виждат разликите в някогашния костюм на старците. Там кукерите, над мъжките потури с навуща, са облечени и с женски сукман с престилка. Днес изглежда чудно как са можели да облекат и да издържат женски сукман върху дебелите потури. От някогашната женска носия днес в кукерския костюм е останал единствено характерният за селото кислюк - пембян елек.
Преди десетилетия са купували телената мрежа за маската от съседното село Дъбене, където бил единственият майстор. Днешният климентски майстор ги прави по модела на някогашните: изчуква ги, обточва ги и „стават дори по-сполучливи от старите дъбенски - по-здрави и по-издръжливи“. Някогашните кукерски маски може би са нямали мустаци.
В по-стари времена е имало черна кърпа, зашита под маската, която не позволявала да се види лицето на стареца и да го разпознаят, макар че той самият можел да вижда през нея. Сега тази кърпа не се слага и от по-близко разстояние чертите на лицето се виждат.
На същата стара снимка от 1910 година се виждат разликите в някогашния костюм на старците. Там кукерите, над мъжките потури с навуща, са облечени и с женски сукман с престилка. Днес изглежда чудно как са можели да облекат и да издържат женски сукман върху дебелите потури. От някогашната женска носия днес в кукерския костюм е останал единствено характерният за селото кислюк - пембян елек.
В старо време старците започвали да разхлопват хлопките из селото около месец преди Сирни Заговезни. Излизали вечер, когато никой не ги вижда.
Старчовден започвал в понеделника след Месни Заговезни. Играело се впонеделник, сряда и петък, като кулминацията била в Неделя Сиропусна. Било през ден, за да могат старците да си починат от носенето на голямата тежест от 2-3 реда големи хлопки. Тогава не е имало организирани кукерски танци на площада, както сега, но цялото население излизало на мегдана на хоро през всеки един от дните на Старчовден. Старците просто са се маскирали и са обикаляли из селото и по къщите. В старо време, „докато не са били организирани“, кукерите само вървели, макар понякога пак да са се нареждали един след друг. Събирали се на отделни групи до шест души, по махали. Всяка група включвала „булка“ (преоблечен мъж). Например вървят двойка старци и държат опънатите краища на една прашка, а булката - в средата. На старата снимка се вижда, че булката е носела кърпа „целувка“, закачена на престилката й, наричана така, защото булката поемала чуждата мъжка ръка и я целувала само през кърпата, за защита от някогашните "ишмари", които гледали да я щипнат по ръцете. Във всеки дом, където влязат се чувствали щастливи, защото играта на старците и прашките с тежки пискюли били за благодат и плодородие от житата. Като влязат в къщите, старците скачали, а булката целувала ръце през кърпата-целувка, в която трябвало да й пуснат паричка. Стопаните дарявали булката също с купа брашно или фасул - кой каквото има. Но най-вече черпели с вино и булката, и старците. |
|
Старците също се хващали на хорото, задявали момите и им взимали китките.Хващали някого с прашката, като я мятали на врата му и го водели в кръчмата да ги черпи, иска или не. Старците си хващали свои приятели, но не сваляли маските и се стремели никой да не ги познае. Понякога хората са се опитвали да свалят маската на някой старец, за да видят кой е, но старците не давали.
Сирни Заговезни често съвпадал с Баба Марта. Тогава старците обирали мартеницитена всички хванати и ги отрупвали (забождали) върху елеците си.
В Климент няма спомен обичаят да е бил забраняван от турците. Малко след 9-ти септември старците били забранени. В Климент обичаят се възстановява през 70-те години на ХХ век. Тогава старците преминават към читалището като самодеен състав.
Сирни Заговезни често съвпадал с Баба Марта. Тогава старците обирали мартеницитена всички хванати и ги отрупвали (забождали) върху елеците си.
В Климент няма спомен обичаят да е бил забраняван от турците. Малко след 9-ти септември старците били забранени. В Климент обичаят се възстановява през 70-те години на ХХ век. Тогава старците преминават към читалището като самодеен състав.