СТАРЦИ ОТ СЕЛО ВОЙНЯГОВО - КОСТЮМ И ТАНЦ
ВОЙНЯГОВО | Вести | Костюм и танц > История > Участници > Протичане >> Любопитни случки > Фотогалерия >> Видео | Сувенири | Туризъм > Настаняване > За Войнягово | Контакт
|
МаскаКиляфът – това, което се слага върху главата -, е най-характерната и най-впечатляваща част от войняговския кукерски костюм.
Основата на киляфа представлява скеле от чамово или друго леко дърво, което се надява върху специални железни „презрамки“, изработени по мярка. Те се прихващат с кожен колан през гърдите. Отпред киляфът е обвит с плат и украсен. Отстрани целият е обримчен с големи „китки“ (пискюли). Обшит е с титерета (паети). Освен титерета се украсява с мъниста, стари пари, пискюли, огледала, китки. От титеретата се правят фигури, като например орел, цвете. Слагат се много гривни от мъниста на самите киляфи. В село Войнягово има клуб, където всеки изработва за себе си тези мънистени гривни. Непременно на киляфа трябва да има и огледало, защото то плаши и гони злите сили, вселили се през дългите зимни вечери. Отзад киляфът е подплатен с някакъв плат с пъстър десен. Има единични случаи на покриване с бродирани карета, но това е трудно за изработване. На киляфа слагат шарени прашки, оплетени от конци. Старците си закриват лицата с маска от черен плат с разрези за очите, обшити с титерета. Маската може да се мята нагоре или да се пуска пред лицето. Киляфът се прави според умение, желание и възможности. Най-големите майстори правят киляфи и на други от групата. |
Звънци
Войняговските старци са с не повече от три реда лопки (хлопки) на човек. Ако хлопките са по- големи, те са в два реда.
Отгоре някои слагат огромни и много красиви хлопки. Върху двете големи хлопки отпред като колан има тъмна кожа, украсена с резба подобно на конските хамути. По-малките хлопки са вързани по-ниско от големите на един или два реда. |
|
|
ОблеклоКостюмите на старците са в червено, жълто, зелено, синьо - колкото по-пъстро, толкова по-добре.
Ризата е бяла, типична някогашна риза. На ръкава има китки от конци: бяла, зелена, червена, синя. Някъде може да сложат шихритче. Отпред на гърдите на ризата се слага галосник или жабо, приличащо на бебешко лигавниче, но обхваща и част от раменете. Галосниците обикновено са бели и се слагат за красота. Краят на галосника може да е покрит целия със стари пари, мъниста. Задължително на раменете се слага ален пош (старовремска червена кърпа). Тези пошове са останали от турско време, купени и запазени от бабите в старите ракли. Все още много хора в селото имат такива. Над галосника се кичат с нанизи от турски златни пари, наричани „кордон“. Те не се набиват на очи между многото пъстри украшения. Върху бялата риза се слага пола, а под нея - панталон, ушити от специално за случая домашно тъкано платно, по-шарено. Полата е отдолу с ресни. Има случай на поставени титерета вместо ресни – също много красиво. Платното за полата и панталона се нарича „прибран месал“- домашно тъкано платно за покривка, което е много ефектно и красиво. Старчовските пола и панталон се носят само на Старчовден. |
Носят гумени цървули като по-практични и издръжливи в сравнение с някогашните кожени.
В ръцете
КАМШИК
Дългият плющящ камшик е отличителен за войняговските старци.
Направен е от изплетени дълги ивици овча кожа. Вътре в плетеното има или канапено въже, или нещо друго по-твърдо. Дръжката на камшика е от по-здраво дърво - салкъмено или друго. Накрая й има болт и халкичка, на която се завързва на възел камшикът, за да не се усуква и да може да се върти свободно. Краят на камшика е изплетен от коприна, която сега се набавя трудно, но някога в селото са отглеждали копринени буби. Някои камшици имат огледалце на дръжката.
Дългият плющящ камшик е отличителен за войняговските старци.
Направен е от изплетени дълги ивици овча кожа. Вътре в плетеното има или канапено въже, или нещо друго по-твърдо. Дръжката на камшика е от по-здраво дърво - салкъмено или друго. Накрая й има болт и халкичка, на която се завързва на възел камшикът, за да не се усуква и да може да се върти свободно. Краят на камшика е изплетен от коприна, която сега се набавя трудно, но някога в селото са отглеждали копринени буби. Някои камшици имат огледалце на дръжката.
Камшикът много бързо се изхабява – след няколко „изгърмявания“ е скъсан, и особено коприненият му край, който всъщност издава гърмящия звук. Сега в селото има два камшика, а някога са били повече.
Въртенето на камшиците е опасно, защото може да се ударят хората наоколо, особено при по-малко пространство. Затова при направата му понякога икономисват 20 сантиметра и те са точно от копринения край.
Въртенето на камшика изисква майсторлък. Най-добре „гърми“ с камшика най-старият кукер Иван Стефанов – същият, който прави най-хубавите киляфи. „Когато той го завърти, камшикът издава звук като от изстрел.“
Движения и стъпки
Старците първо обикалят веднъж в кръг. Двамата с камшиците свалят киляфите (с тях не може да се върти камшикът), извъртяват камшика и отново си слагат киляфите. Водачът повежда групата и излизат.
Дрънкането на войняговските кукери е класическо, в такт „раз...-два..., раз...-два...“, т.е. по-бавно.
|
|
|