СТАРЦИ ОТ СЕЛО ДЪБЕНЕ - КОСТЮМ И ТАНЦ
ДЪБЕНЕ | Вести | Костюм и танц > История > Участници > Протичане >> Любопитни случки > Фотогалерия >> Видео | Сувенири | Туризъм > Настаняване > За Дъбене | Контакт
В Дъбене има два типа старци. Първите са тези със звънци и еднотипно облекло, които сега популярно се наричат кукери. Другите маскирани са се обличали с разнообразни костюми и са разигравали различни сцени, подготвени по махали или с приятели.
Заедно със старците се изявява и женската певческа група: жените пеят и играят хоро, както се е играело някога в селото на Старчовден.
Заедно със старците се изявява и женската певческа група: жените пеят и играят хоро, както се е играело някога в селото на Старчовден.
|
МаскаДъбенските старци носят на лицето си образ (произнася се с ударение върху „а“) от телена мрежа, така че да не се виждат. Образът на Лало Шопов е останал от дядо му и бил купен от грънчари, които са ги правели навремето.
Тъй като мрежата на маската е гъста и с нея трудно се диша, я слагат само в началото, за да минат един-два пъти. След това я вдигнат под кърпата и играят без маска. Старците се забраждат с кърпа караманлийка (вишнева или зелена женска забрадка на по-светли точки). Забраждат се както по-старите дъбенки някога - кръстосват краищата на забрадката под брадата и ги връзват долу. По-младите връзвали краищата горе на главата и лицето им оставало открито. На главата слагат китка. Цветето е изкуствено, защото живото много бързо вехне. Вторият тип старци, тези без звънци, също си крият лицата, например като се начернят или сложат воал. Те се обличат с различни маски според индивиидуалните хрумвания, по махали или родове. |
Звънци
Характерни за дъбенските старци са многото лопки (хлопки) на кръста. Подреждат се по определен ред: отдолу са едрите, а отгоре – ситните, и така от най-голямата до ситните. Лопките на Лало Шопов са 50 по-едри, а в групата има старец, който препасва 200 ситни лопки. Няма правило за четен или нечетен брой на лопките. Закрепват се на колани, които минават през кръста и раменете.
|
|
Лопките се опират една в друга и се мачкат. Всяка година, като наближи Старчовден, кукерите проверяват състоянието им, поправят (заваряват) каквото е пукнато, или пък купуват друга лопка в замяна.
В наше време лопките се пазят само само за маскиране на Старчовден, не се слагат на овцете, както е било някога. Като се вържат на ремъците, се използват така дълги години. Само най-хубавата лопка понякога се връзва на водача на стадото.
В наше време лопките се пазят само само за маскиране на Старчовден, не се слагат на овцете, както е било някога. Като се вържат на ремъците, се използват така дълги години. Само най-хубавата лопка понякога се връзва на водача на стадото.
|
ОблеклоСтарците носят задължително бяла риза от памучен плат. Шевиците на яката на ризата може да са сини, червени или зелени. Някога жените са бродирали само яките на ризите, не и ръкавите. Под ризата са прашките на лопките.
В старо време старците са слагали женски сукмани. После сукманът е отпаднал, защото нямало мераклии да го носят, а освен това и вече не можело да се намерят в селото - жените престанали да ги носят и да ги шият. Който има сукман, си го държи за други празници, например за Гергьовден. На раменете си носят ален пош (червена кърпа) и женски кордон (нанизани златни пари). В по-ново време старците носят брич от вълнен плат по военна кройка: с издутина на коляното и стеснен по-надолу. Преди бричовете са слагали панталон, а докъм 1944 година – потури. Имат и навуща. На краката обуват гумени цървули за по-леко. Някога са били с терлици, с цървули. |
Движения и стъпки
Някога са вървели „накуп“. Пак е имало ред: вървели са един след друг, по трима или четирима.
Стъпката на дъбенските старци не се е променяла – те ходят с натъртване (пружиниране) на всеки изнесен напред крак. При стъпване малко си въртят ханша, за да може лопките да дрънкат. Тактът е като при маршируване в строй: раз-два, раз-два.
„Ако гледаш дъбенци как играят, ще кажеш: тия хора как носят тоя багаж, толкова лопки на кръста. Все едно че нямам нищо на гърба ми. Става така, защото спазваме стъпката, такта. Ако объркаш такта, всичко се чува отстрани.“ (Лало Шопов).
В миналото, а и сега, старците „разбиват хорото“ на площада. Като те се появят, хорото не е възможно да продължи, защото звънците заглушават песните на жените и те се пръскат.
„Вмъкваме се в хорото и жените се разбягват“. После се оттеглят настрани, играят, правят си движенията, обикалят двама по двама в кръг.
В миналото, а и сега, старците „разбиват хорото“ на площада. Като те се появят, хорото не е възможно да продължи, защото звънците заглушават песните на жените и те се пръскат.
„Вмъкваме се в хорото и жените се разбягват“. После се оттеглят настрани, играят, правят си движенията, обикалят двама по двама в кръг.
Фигури
Някога не са правели фигури. Фигурите са въвели „младите“, като са ги видели от други групи по време на фестивали и гостувания. Старците тръгват по двама, разделят се наляво и надясно, събират се и тръгват по един, в една редица...
Като ходят по фестивали, първо тръгват в четири колони, пред журито се разделят на две, правят кръг и се събират пак в четири колони. Тръгват към журито и там се разреждат наляво един по един; правят кръг и после - криволици, зиг-заг и т. н. Предварително си уговарят фигурите.
|
|
|