КУКЕРИ ОТ СЕЛО ДЪБЕНЕ - ИСТОРИЯ НА ОБИЧАЯ
ДЪБЕНЕ | Вести | Костюм и танц > История > Участници > Протичане >> Любопитни случки > Фотогалерия >> Видео | Сувенири | Туризъм > Настаняване > За Дъбене | Контакт
Село Дъбене е известно с това, че там се пазят и тачат традициите.
Не се знае откога има кукери в Дъбене. Помни се, че е имало още от турско. Тогава кукерите са били гонени и са ходели да хлопат на възвишението Бальовица на края на селото, за да спазят традицията. В миналото са правили обичая само в делнични дни през седмицата между Месни и Сирни Заговезни, когато работата по полето още не била започнала. Старците се обличали и хлопали в понеделник, сряда и петък, но хора и песни имало всяка вечер през седмицата. След масовизацията, когато започнали да работят в заводи и предприятия, празникът бил изместен в неделя. |
Още от сутринта някои почерпени раздумкат тъпани, облекат кожуси и тръгнат из селото.
Хората излизали най-напред по махалите, на по-широки места "чатърлъци" – момите правели хоро във всяка махала. Жените пеели. Като минат, старците с хлопките разбивали хорото и пръсвали жените. Мушкали се ту в една махала, ту в друга. По обяд хората се изтегляли на мегдана на общоселско хоро.
От всички улици на мегдана излизали старците с лопки и другите маскирани. Правели хоро и играели до вечерта. Под училището имало по-висок бряг и отдолу – мегдана. Там се събирал много народ да гледа отвисоко как маскираните старци разиграват сцени. „И яйце да хвърлиш, няма откъде да падне от народ.“
Имало и сбивания с тояги. „Като се понапият, почнат да бият тоягите... Няма година да не е имало ударен човек, както съм запомнил. Като потече кръв, да се роди виното. Предизвикват се. Пияни, гюрюлтия между пияни...“ (Лало Шопов)
Хората излизали най-напред по махалите, на по-широки места "чатърлъци" – момите правели хоро във всяка махала. Жените пеели. Като минат, старците с хлопките разбивали хорото и пръсвали жените. Мушкали се ту в една махала, ту в друга. По обяд хората се изтегляли на мегдана на общоселско хоро.
От всички улици на мегдана излизали старците с лопки и другите маскирани. Правели хоро и играели до вечерта. Под училището имало по-висок бряг и отдолу – мегдана. Там се събирал много народ да гледа отвисоко как маскираните старци разиграват сцени. „И яйце да хвърлиш, няма откъде да падне от народ.“
Имало и сбивания с тояги. „Като се понапият, почнат да бият тоягите... Няма година да не е имало ударен човек, както съм запомнил. Като потече кръв, да се роди виното. Предизвикват се. Пияни, гюрюлтия между пияни...“ (Лало Шопов)
Неда Лалова също си спомня за обичай на Старчовден да се бият с дълги сопи, които са удряли като на дуел. Това не са били гегите, които сега носят старците, а големи тояги. Биели се по-буйни млади момчета, облечени като старци. „Размахваха ги [тоягите] и като излязат на кръстовище, за атракция ги удряха, където има повече хора... Възможно е да е прекъснало, защото на съвременните хора им се струва просташко.“ Това се е правело допреди 30 години.
От 1950 г. до 2004 г. водач на старците бил Лало Шопов, шивач по професия, роден през 1933 година. „Играх докато ми отрязаха крака преди 5 години. Ако бях със здрав крак, пак щях да ходя. По-възрастен човек също може да ги издържи - зависи от силата.“ Лало Шопов започнал да се облича като старец от 10-годишен. Две години слагал сукман. Първия път две моми-комшийки го маскирали със свой сукман като млада булка, с було. „Бяхме по-малки, деца. Другите ходят с лопките, ние гледахме - имахме мерак голям.“ Майка му го завела при един шивач и му ушили брич и всичко останало. Взел назаем хлопки от роднини, а като започнал работа си купил 50 лопки. Като поемал групата, нямало други мераклии за водачи и станал той. Момчетата го слушали. От 2004 г. водач на старците е Стайко Гамбезов - 54-годишен пенсиониран старшина, който живее в селото. Избрали го, защото е най-възрастен, има авторитет и го слушат. Преди това е участвал много години като старец, мераклия е. Едър човек е и носи много хлопки. „Водачът не може да е дребен - първите две редици ги избираме все по-едри и с по-едри лопки. След това постепенно намаляват по ръст.“ Има периоди на затихване на обичая, както например по времето на масовизацията. „Като им отнели имотите, хората преживели голям стрес и помислили, че традициите умират. Но после видели, че животът продължава и започнали да възвръщат празниците.“ (Неда Лалова) |
|