КУКЕРИ ОТ СЕЛО ВОЙНЯГОВО - ИСТОРИЯ НА ОБИЧАЯ
ВОЙНЯГОВО | Вести | Костюм и танц > История > Участници > Протичане >> Любопитни случки > Фотогалерия >> Видео | Сувенири | Туризъм > Настаняване > За Войнягово | Контакт
Когато чичо Ристо започнал като 10-годишен, събирали се 15-20 души от махала (тогава селото наброявало 2500-2600 жители) и решавали да се направят на старци. Всеки обличал „сукмана на баба или мама“ и връзвал по една кърпа караманлийка - каквото успявал да намери в съндъка. Трябвало да бъдат облечени в женски дрехи. Имало е обаче и облечени в мъжки дрехи, с потури. „Тогава нямаше правило и организация – кой каквото намери.“ С момчетата вървели и момичетата, премененени със сукмани, и така заедно отивали на хорото.
Тогава на мегдана се събирали много хора: „да пуснеш яйце, няма къде да падне“.
В старо време в началото на хорото са играели мъжете, а по средата - моми и млади булки. Щом хорото се поразтури, най-накрая се хващали и бабите заедно с внучетата. Хорото било много голямо и опънато. Толкова дълго и на голямо разстояние са играели, че накрая са потъвали в пот. Сега играят всички без определен ред.
Старците не си махали кърпите, за да не ги познаят. По едно време имали и сурати (от телена мрежа), но те изчезнали, защото нямало кой да ги прави.
Тогава на мегдана се събирали много хора: „да пуснеш яйце, няма къде да падне“.
В старо време в началото на хорото са играели мъжете, а по средата - моми и млади булки. Щом хорото се поразтури, най-накрая се хващали и бабите заедно с внучетата. Хорото било много голямо и опънато. Толкова дълго и на голямо разстояние са играели, че накрая са потъвали в пот. Сега играят всички без определен ред.
Старците не си махали кърпите, за да не ги познаят. По едно време имали и сурати (от телена мрежа), но те изчезнали, защото нямало кой да ги прави.
|
Според чичо Ристо киляфът е въведен от „Чарлито“, макар да не знае как и защо. Това вероятно е станало преди 1970 година, защото в музея в Етрополе има снимка на войняговски кукер с киляф, правена през 1970 г. Децата от училището са ушили първите киляфи в час по "ръчна работа", когато читалището се е помещавало в сградата на училището.
В по-старо време не са имали лопки – въвели са ги много по-късно, „когато е станало организирано“. За известно време освен лопки са имали и звънци. Дрънкали са яки мъже, тъй като не всеки можел да носи тежките лопки. Чичо Ристо си спомня как като малък дядо му е разказвал, че прадядо му Ангел и други гурбетчии са донесли камшика на връщане от Влашко, заимстван от влашките чокои. Това е станало може би преди повече от столетие и тогава са го въвели при старците. Куклите-старци пак според него са въведени около 1970 година. В старо време са обували кожени цървули, но те се износвали с едно излизане. Според чичо Ристо някога е било „урбулишката работа“, „без никаква организация“. Преди Заговезни дрънкали следобед и по цели нощи в понеделник, сряда и петък, облечени. В неделя се започвало от сутринта. Правели големи хора и пеели песни. |
Старците ходели по къщите. Стопаните ги черпели с менче с вино и със сирене, като минат покрай тях. Имало е такива, които ги чакали отдалеч и "от радост ли, възторг ли, викат: "Чакайте да ви почерпим!". Давали им и разни „натурални неща“, които после продавали.
Характерен за Войнягово бил боят на Старчовден. Накрая трябвало да се сбият и да се пролее кръв от някой старец, защото се смятало, че така ще има грозде за вино и берекет. Като пийнат, някой от немаскираните поисквал да види кой е зад маската, последният не давал и така ставал бой: „кой кого ще удари, кой кого ще ритне - пийнали, ербап...“.
Войняговци минавали за войнствени още по турско време, когато направено зло към техен човек не оставало неотмъстено и турчин не смеел не само да пренощува, но и да замръкне в селото. Било хайдушко село.
След 1944 година властта забранила на хората да се маскират като предпазна мярка, за да не би омразата между хората по политически причини да доведе до убийства. Това продължило 4-5 години докъм 1950 г. Около две години след това обичаят отново бил възстановен.
Започнали да празнуват Старчовден по-организирано през седемдесетте години. Известно време правили обичая не в събота и неделя, а в сряда, четвъртък или петък, защото много от хората работели във Вазовските машиностроителни заводи в Сопот и почивали само през седмицата. Тогава и сватби не се правели в неделя, а в почивните им дни.
Характерен за Войнягово бил боят на Старчовден. Накрая трябвало да се сбият и да се пролее кръв от някой старец, защото се смятало, че така ще има грозде за вино и берекет. Като пийнат, някой от немаскираните поисквал да види кой е зад маската, последният не давал и така ставал бой: „кой кого ще удари, кой кого ще ритне - пийнали, ербап...“.
Войняговци минавали за войнствени още по турско време, когато направено зло към техен човек не оставало неотмъстено и турчин не смеел не само да пренощува, но и да замръкне в селото. Било хайдушко село.
След 1944 година властта забранила на хората да се маскират като предпазна мярка, за да не би омразата между хората по политически причини да доведе до убийства. Това продължило 4-5 години докъм 1950 г. Около две години след това обичаят отново бил възстановен.
Започнали да празнуват Старчовден по-организирано през седемдесетте години. Известно време правили обичая не в събота и неделя, а в сряда, четвъртък или петък, защото много от хората работели във Вазовските машиностроителни заводи в Сопот и почивали само през седмицата. Тогава и сватби не се правели в неделя, а в почивните им дни.