СЕЛО ДЪБЕНЕ - КАК ПРОТИЧА СТАРЧОВДЕН
ДЪБЕНЕ | Вести | Костюм и танц > История > Участници > Протичане >> Любопитни случки > Фотогалерия >> Видео | Сувенири | Туризъм > Настаняване > За Дъбене | Контакт
- Раздрънкване по улиците в сряда и петък вечерта на седмицата преди Сирница
- Предиобеда на Сирната неделя децата-кукери обикалят по къщите
- В ранния следобед на Сирната неделя, от 14 часа докъм 17 часа - празник на площада с участие на кукерите, други маскирани със сцени, женската певческа група, общо хоро
- Празнична вечеря във всеки дом с вземане на прошка и "хамкане"
|
Преди Сирни заговезниНякои дъбенски старци излизат с хлопки по улиците в сряда и петък след работа - на същите дни, в които се е празнувало някога, за „да се чуе, че е празник“ (Неда Лалова).
Не са напълно облечени със старчевската премяна: запашат само звънците и с белите ризи. Съберат се така две групи по трима-четирима приятели, отбият се у някого, отидат в някоя кръчма. |
„Раздрънкваме. Времето не пречи - когато решим, по цяла нощ дрънкаме по улиците. Някой излезе, изкара някое менче с вино да почерпи.“ (Лало Шопов)
Неделя Сиропусна - предиобедСамият празник става в неделя. Децата-старци започват още от сутринта. Обличат се, кръстосват улиците, влизат в домовете, почерпят ги с нещо сладко.
Допреди около 10 години някои от мъжете също са ходели, но само в домовете на по-уважаваните семейства в селото – за стопаните е било е чест да бъдат посетени и са ги черпели с вино и луканка. „Сега хората сякаш станаха по-консервативно настроени ли, по-студени ли... Е, може да се отбият при приятели на някого от групата по пътя, но не се посещават.“ |
Неделя Сиропусна - следобед на площада
Празникът на площада започва след 14 ч. Няма програма и сценарий – прави се според традицията. Хората излизат на площада, хващат се на хорото, пеят песни или гледат. Играят облечени и в традиционни, и в съвременни носии, и мъже, и деца, но най-много са жените. Преди някои мъже са се обличали в народна носия, с потури, и са водели хорото.
Жените от самодейната певческа група, които предварително са се наговорили в колко часа ще се съберат излизат на площада и започват да пеят. Други жени също се обличат в традиционни носии и се включат, ако имат желание, като например дъбенки, женени другаде, които са пристигнали за празника. Игрят право хоро само на акапелно пеене. Няма друга музика на празника. Но се е случвало иначе преди години на празника да гостува военната музика от Карлово.
Другите маскирани (не старците с хлопките) ту обикалят, ту се хващат да играят на хорото. Маскирани са например като булка, циганин, дявол...
Маски и обичаи, които присъстват неизменно през последните десетилетия са орачи (двама мъже в хомот и един отзад, с остен), сеячи и жени като жътварки - все земеделски практики, които за хората е по-лесно да направят.
Правили са също възрожденски революционни сцени: Ботевата чета, обесването на Васил Левски, парахода Радецки.
Имало е и лудории. Например пръскали са наоколо с гръбна пръскачка, пълна с вода или са пръскали хората със сено, слама.
За тези сцени хората се организират сами - по махали, родове или с приятели, а не чрез читалището. Маскират се повече по-възрастните, младежите не са мераклии.
Щом дойдат старците с хлопките, разбиват хорото - песните спират и хората се отдръпват. Старците правят няколко алая (обиколки). Спират за половин час, почиват и пак продължават. Така се въртят из центъра около 2 часа - минават 4 пъти по за около половин час. Докато старците си почиват и хлопките мълчат, хората пак играят и пеят.
Другите маскирани (не старците с хлопките) ту обикалят, ту се хващат да играят на хорото. Маскирани са например като булка, циганин, дявол...
Маски и обичаи, които присъстват неизменно през последните десетилетия са орачи (двама мъже в хомот и един отзад, с остен), сеячи и жени като жътварки - все земеделски практики, които за хората е по-лесно да направят.
Правили са също възрожденски революционни сцени: Ботевата чета, обесването на Васил Левски, парахода Радецки.
Имало е и лудории. Например пръскали са наоколо с гръбна пръскачка, пълна с вода или са пръскали хората със сено, слама.
За тези сцени хората се организират сами - по махали, родове или с приятели, а не чрез читалището. Маскират се повече по-възрастните, младежите не са мераклии.
Щом дойдат старците с хлопките, разбиват хорото - песните спират и хората се отдръпват. Старците правят няколко алая (обиколки). Спират за половин час, почиват и пак продължават. Така се въртят из центъра около 2 часа - минават 4 пъти по за около половин час. Докато старците си почиват и хлопките мълчат, хората пак играят и пеят.
Традиционните ястия за Сирни Заговезни са яйца на очи (счукани върху вряща вода яйца, поставени върху извара, полети с разтопено масло и поръсени с червен пипер) и баница. Казва се: "Да има яйца за Старчовден" и "Ще дойда на гости да ви изям яйцата". Приготвят също и ястия, които са типични за други празници като постни сърми с олио, чушки.
Правят хамкане с халва за децата.В Дъбене в някои домове, макар и малко на брой, искат прошка и целуват ръка на по-възрастните си близки. Някои само ходят на гости на родителите си, за да ги уважат.
Правят хамкане с халва за децата.В Дъбене в някои домове, макар и малко на брой, искат прошка и целуват ръка на по-възрастните си близки. Някои само ходят на гости на родителите си, за да ги уважат.
Кукерски гостувания на празника
В селото не канят гостуващи състави на този ден по финансови причини, макар те самите да гостуват на други селища. „Но в тоя ден всеки гледа да си е на село, да създаде някаква празничност на селото.“
|
|
|